* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
лятос през двете недели
и размътния понеделник.
Послани гора зелена
и на гората шумата,
и на ливаде тревата.
Само ми остало, остало
едно зелено яворче
и под яворче кладенче,
и край кладенче полянка.
Их, лала, лала, полянка,
и на полянка седяха
дор седемдесет и седем
се отбор млади юнаци.
Их, лала, лала, юнаци.
С накривени калпаци
и със засукани мустаци,
с чифте пищови в силяфе,
със остри саби на кръста
и тънка пушка на рамо,
с гайтание патуре,
със копчерлие калцуне
и с капаклие цървуле.
Их, лала, лала, цървуле.
Буен са огън наклале,
печено агне ядяха
и руйно вино пиеха.
Един се друге гледаха
и се те тихо питаха -
кому е бяло лицето
и тънка му е снагата
и женски му е погледа,
и мъжка му е пофата.
Мартин и Марко два брата,
два брата, до два близнака
Мартину женски погледа,
а мъжки бил му пофата.
Него на булка сторили,
в Едрене града да идат,
от паша бакшиш да вземат.
Надувай гайдар гайдата,
каква е сватба горнянска,
в Едрене града що влязат.
Булка се кипри и срами,
паша към нея пристъпва,
ръката да му целуне,
бакшиша да си получи.
Какво е чудо станало -
булката паша прихваща,
та му извади гръцмуня
с бели и черни дробове
и му за всичко отмъсти.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010