* * *

Хайдушка сватба

Де се е чудо видяло,
сред лято слана да пада,
сред лято баш по Петровден.
На поле трева изгори,
а на гората листата.
Сал едно дърво остана,
под него, холам, стояха
до тристамина дружина.
Буен са огън наклали
цървули да се размръзнат,
на тънки пушки кремъци.
А сред юнаци седяха
двамата страшни войводи,
Вълчан и Стайко двамата.
Вълчан на Стайко думаше:
- Ти ще във Сливен да идеш,
Сливена града голяма,
при прочутите терзии,
пазари най-баш премяна
за булка и за годеник,
за зълви и за девери,
пазари було алено
и до два златни пръстена,
натовари девет катъра
и ги в балкана закарай.
Вълчан ми млада войвода,
той на юнаци продума:
- Юнаци, млади соколи,
гледайте и разглявайте
кой има лице моминско,
кому е тънка снагата,
него ще булка сториме.
Юнаци, млади хайдути,
гледали и разглявали
кой има лице моминско,
кому е тънка снагата.
Вълчан ми млада войвода,
той има лице моминско,
нему е тънка снагата,
той ще да бъде булката.
Вълчан ми страшен войвода
бяло си лице избръсна,
булчински дрехи облече,
преметна було алено
и на дружина продума:
- Дружино вярна, сговорна,
сваляйте пушки и саби
и ги в чували слагайте,
обличайте дрехи зълвенски,
зълвенски дрехи, деверски.
През Сливен града ще минем,
във Родопите ще идем.
Като Сливен стигнали,
Вълчан заповед издаде:
- Кога през Сливен вървиме,
по сливенските сокаци,
гайдите ситно да свирят,
зълвите леко да скачат,
да не ни турци усетят.
Като през Сливен вървели,
тези ми моми сливенски
скоро на хоро не играли,
бързо се, холам, улавят,
още се по-бързо пущаха,
в очи се бързо поглеждат,
една си друга думаха:
- Че какви им са зълвите,
много им здрави ръцете,
пръстите ни потрошиха,
пръстените изповадиха.
Никой хайдути не разбра,
най ги е, холам, разбрала
една ми черна циганка.
Бързо при паша отиде
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо, ефенди,
я прати черни низами
булчето да ти доведат,
сам да му бакшиш харижеш.
Паша циганка послуша,
изпрати черни низами,
булче под було довели.
Вълчан ми млада войвода,
той на пашата продума:
- Пашо ле, Зенит ефенди,
аз не съм булче под було,
а най съм Вълчан войвода.
Алено було отметна,
остра си сабя измъкна
и на пашата продума:
- Я си главата наведи,
кога я, пашо, отсека,
да не ти, пашо, изцапам
дрехите от сърма и коприна.
Че си е сабя замахнал,
на паша глава отсече,
бързо навънка излезе
и на дружина продума:
- Бързо чували режете,
грабвайте пушки и саби,
кой дето турци стигнете,
главата да му сечете,
да знаят паши, бейове,
Вълчан и Стайко двамата,
двамата страшни войводи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010