* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, зачули,
кярове, много печалби,
там горе към Добруджа.
Чолак Неделчо войвода,
той си момчета събира,
момчета все неженени,
момчета клети сираци,
да нямат булки да плачат,
да нямат майки да чакат.
Че ги поведе, заведе
в Сливенските балкани,
малко ли много ходили,
цели ми дор три години.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак войводо,
ние не искаме в гора да ходим,
искаме и ще отидем
у тази златна Добруджа.
Чолак Неделчо войвода
той на момчета думаше:
- Един ще булка направим
и при пашата изпратим,
от него пари да вземе.
Всички Неделчо избраха
и го на булка стъкмиха.
Неделчо при паша отиде
и на пашата думаше:
- Дошла съм да се оплача
от този Чолак Неделчо.
Вчера ми беше сватбата,
той ни сватбата изпреде,
всички ни сватбари изпокла,
само се аз отървах.
Нали е паша маскара,
че му се паша доиска
с булка да си поиграй.
Посегна да я прегърне,
че бръкна булка под поли,
извади сабя тънина,
че си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
аз не съм булка под було,
а най съм Чолак Неделчо!
Я давай, пашо, я давай
ключове китки нахтари
за долни, горни хамбари,
хамбари, ракли ковани,
че ще ти глава отрежа.
Пашата дума Неделчо:
- Чолак Неделчо войвода,
почакай, холам, не бързай,
аз да ти ракли отключа,
със злато да се откупя.
Чолак Неделчо войвода,
взема му китка нахтари
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010