* * *

Хайдушка сватба

Провикнал се Ненчо войвода
из Стамбул, на Еди куле.
Избирал Ненчо, събирал
все отбор млади юнаци -
със тенко пръсте терзии,
със тенко кръсте бакали,
дур седемдесет юнака,
дур осемдесет левенти.
Тръгнали са да вървят,
ще влязат в голям град Едрине.
Момчета вярно думаха:
- Ненчо льо, млада войводо,
не би е язък за нази,
за наште млади булчици,
за наште дребни дечица?
- Ой ви вази, момчета,
женско ли сърце носите,
женско ли сърце ил' мъжко?
Като в Едрине влезете,
фърляйте дълги синджири,
ловете псета бейлишки,
който ни съгледа, ще рече:
"Тез момчета са бейлишки!"
Ловили псета бейлишки,
минали Едрине, Узун чаршия,
навлезли Узун кюприя.
Момчета вярно думаха:
- Ненчо льо, млада войвода,
не би е язък за нази,
за наште млади булчици,
за наште дребни дечица?
Ненчо им вярно думаше:
- Ой ви вази, момчета,
женско ли сърце носите,
женско ли сърце ил' мъжко?
Иванчо има лице моминско,
Иванчо булка ще стане,
Николчо знай гайда да свири,
който ни съгледа, ще рече:
"Голяма сватба минува!"
Излезли Узун кюприя,
арапче вярно говори:
- Туй не е сватба голяма,
ами е Ненчо войвода
със седемдесет юнака,
със осемдесет левенти!
Кат' зачу Ненчо войвода
туй пусто черно арапче,
че се назад завърна,
при арапчето отиде,
при арапчовте манафи.
Ненчо на юнаци думаше:
- Дръжте, юнаци, колете!
Синките са ги изклали,
само арапчето остало,
Ненчо му вярно думаше:
- Живичък ли да те одера?
Арапче му се молеше:
- Ненчо льо, млада войводо,
живичък не ме одирай,
двете ми очи извади,
че ми дай едно гаванче,
из село село да ходя,
твойто юнашко да казвам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010