* * *

Хайдушка сватба

Паднала е слана есенна,
между Петровден и Илинден,
та изгорила, упостила,
нивята, още лозята
и на полето тревата,
и на гората листата.
Вълчан страшен войвода
и неговите скрити ятаци,
чудят се какво да правят.
Чуди се Вълчан, мае се,
какво момчета да прави,
как да ги от турци предпази.
Вълчан на Диньо думаше:
- Диньо ле, баш байрактарино,
да идеш, Диньо, да видиш,
в Казанлък града голяма,
Петър нашия ятак.
Нека ти Петър намери
девет коня със самари
и осемнайсет чували,
един кат дрехи булчински,
булчински и годенишки,
осемнайсет ката момински,
момински, още ергенски
и една жълта бъклица.
Че тръгна Диньо, Диньо ле,
приплесна торба каракачанска,
повлече гега дрянова
и за Казанлък замина,
в Петър, техен ятак.
Диньо на Петър думаше:
- Петре ле, нашо ятаче,
мене ме Вълчан проводи,
ти да ни, Петре, намериш
дор девет коня със самари
и осемнайсет чувала,
един кат дрехи булчински,
булчински и годенишки,
осемнайсет ката момински,
момински, още ергенски
и една жълта бъклица.
Че си стана Петър, Петре ле,
всичко им Петър намери,
дрехи и було в чували
и ги на конете задяват,
кон след кон ги навързали.
Приплеснал Диньо торбата,
торбата каракачанската,
повлече гега дрянова,
поведе дор девет коня
и за Стара планина замина,
за хайдушката поляна.
Диньо при Вълчан пристигна.
Много се Вълчан зарадва,
Вълчан ми млада войвода,
с хайдушко рогче изсвири,
всички са момци излезли
и при Вълчана отишли.
Вълчан момчета думаше:
- Момчета, млади юнаци,
един се други гледайте -
кой си има женски образец,
кому са тънки устните,
кому са черни веждите.
Гледали и се огледали,
един си на друг думали:
- Диньо баш байрактарина,
той има женски образец,
него му тънки устните,
него му черни веждите.
Вълчан момчета думаше:
- Него за булка ще сторим,
а Дели Митьо годеник,
Стоян с кавала ще свири,
Вълчана кръстник ще стане.
През Казанлък ще минем,
да не ни турци усетят.
Всичко казано сторили,
булка те пребулнали,
годеник с дрехи обули,
моми и момци станали,
всички се те преминили,
Вълчан бъклица си взел,
пушки в чували сложили.
Вълчан заповед издаде
да сторят хоро голямо,
един друг де се те гледат,
дали им мяза премяна.
Засвири Стоян с кавала,
всички са те заиграли,
голямо хоро, хайдушко.
Че са зълвите заиграли,
Вълчан бъклица носеше,
че си булката поведе,
булката и годеника.
Кольо байрака носеше
с лъскава тояга в ръка,
с червена кърпа на него,
с жълта дюля на върха.
През Казанлък града са минали,
сред града хоро извили.
Тия моми казанлъчанки,
те се на хоро хванали,
докато се хванат и пускат,
една си друга думали:
- Пустите моми горненки,
изкрадоха ни пръстените,
пръстените, още гривните,
какви са груби в ръцете?!
Вълчан заповед издаде,
сватбата напред да тръгва.
Накрай са града излезли,
там има дюкян еврейски,
еврейче младо бакалче,
то си сватбата гледало,
а двама млади сватбари
неусетно в дюкяна влезли.
Кога погледа, разгледа -
чекмеджето е обрано,
нито стотинка в него...
Еврейче си при паша отиде
и на пашата думаше:
- Пашо ле, глава голяма,
туй не е сватба горненска,
най е Вълчан войвода,
за Родопите отиват.
Пашата потеря посъбра
и я след Вълчана изпрати,
назад сватбата да върнат.
Потерята е сватбата стигнала
и ги назад върнала.
Сред града пак са хоро извили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010