* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, зачули,
много големи кярове,
долу ми в Добруджа.
Неделчо Чолак войвода,
той си момчета сбираше
за добруджански кярови,
все отбор млади юнаци,
да нямат булки да жалят,
булки и дребни дечица,
да нямат майки да плачат.
Не ги заведе Неделчо
долу ми, долу в Добруджа,
най ги заведе Неделчо
в Сливенските балкани,
с турци да се там бият,
с турци и върли душмани.
Ходили момчета, скитали,
гладни, голи и боси,
цели ми девет години.
Те на Неделчо продумват:
- Неделчо, Чолак войвода,
ний ще си домове отиваме,
това ли са твоите кярове,
девет години веч скитаме,
гладни, и голи, и боси,
из тез пусти балкани?!
Неделчо момчета отговаря:
- Дружина вярна, сговорна,
я, чуйте какво ще ви кажа -
в Сливен града ще идем,
на пашата шега ще погодим.
Че се Неделчо на булка облича,
под було си остра сабя препасва,
дружина му са сватбари.
В Сливен града те влизат
и при пашата отиват.
Булка на паша продумва:
- Пашо ле, пашо везирски,
вчера ми беше сватбата
през Сливенските балкани минахме,
хайдути ме там присрещнаха,
от венчило ми мъж измъкнаха
и много сватбари избиха.
Нали беше пашата млад,
рече с булка да се малко пошегува.
Ала булката излезе по-яка,
остра си сабя изважда
и на паша глава отрязва,
и на сватбари продумва:
- Дружина вярна, сговорна,
вземайте пари, богатство
и си по домовете идете,
по живо, още по здраво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010