* * *

Хайдушка сватба

Чолак Неделчо драгоман,
той си момчета събира,
събира и ги отбира,
дето си немат майчици,
майчици за тях да жалят,
дето си нямат невести,
невести за тях да плачат,
и деца сираци да остават,
че ще ги Неделчо доведе,
долу ми долу в Добруджа.
Не ги Неделчо заведе
долу ми долу в Добруджа,
а ги Недалчо заведе
в Сливенските балкани.
Седели, хайдутували,
никакви кярове нямали.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак драгоман,
ний не щем веке тука да седим,
ний ще, Неделчо, да идем,
по нашите мили домове,
голи и боси останахме
и парите си свършихме...
Неделчо дума на момчета:
- Стойте, момчета, чакайте,
едного булка ще правим,
във Сливен ще го изпратим.
Но никой не се наема
булка да го направят.
Най-после Неделчо решава -
него го булка направили,
на глава му венец сложили,
доземи вало спуснали.
Неделчо при пашата отива,
със сълзи на очи
и на пашата продумал:
- Пашо ле, пашо сливенски,
що не си събереш войската,
ето ме мене под було,
вчера ми беше сватбата,
ний през Балкана като минувахме
и ни пресече Неделча
с неговата дружина,
сичките сватбари той изби,
само се язе куртулисах.
Пашата веднага нарежда
до неговете гавазе -
войската да си съберат,
в Сливенските балкани да идат,
Чолак Неделча да хванат,
жив при него да го доведат!
Като са войска излезли,
Сливен е празен останал,
пашата спокоен останал.
Той си се бърже пресегнал,
булката да си прегърне,
ала булката изскочила по-яка,
ударила пашата у земята,
извадила чифте пищови
и ги на гърдите сложила,
и на пашата продума:
- Давай, паша, ключовете,
азната да си отворим!
Неделчо веднага нарежда
до неговите момчета,
скоро при него да дойдат
и на момчета думаше:
- Грабайте, момчета, зимайте,
това са нашите кярове
за тия три години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010