* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
много големи кярове
в тая равна Добруджа.
Този ми Чолак Неделчо,
той си момчета събира,
все отбор юнаци,
момчета все неженени,
да няма майки да плачат,
да няма булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу в равна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Три годин там са живяли,
ходили, хайдутували,
никакви кярове нямали.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак войводо,
не щем ний тука да стоим,
искаме да си отидем
по нашите мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Я всички се сберете,
едного булка ще направим,
в Сливен ще го изпратим,
от пашата пари да иска.
Всичките се събраха,
Неделчо за булка избраха,
че го за Сливен изпратиха.
Като при паша отиде,
и на пашата дума:
- Я слушай, пашо сливенска,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Този ми Чолак Неделчо,
всичките пътища заварди,
че ми сватбата посрещна
и всичките сватбари изколи,
само ази се отървах.
Дошла съм да ти се оплача
от този Неделчо Чолака!
Кат зачу паша тез думи,
бързо заповед издаде
до неговите гавази.
"Войските си ще сберете,
в Сливенски балкани идете,
Чолак Неделчо хванете
и при мене го доведете!"
Булка при паша остана.
Нали е паша свободен,
на него му се доиска
с булка да се шегува.
Посегна, та я прегърна,
булката излезе по-яка,
че си пашата допипа
и го в земя удари.
Че бръкна булка под поли
и на пашата продума:
- Туй не е булка под було,
ами е Неделчо Чолака.
Я казвай, пашо, казвай,
я казвай китка ключове
от горни, долни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да им занеса.
Че си хазните отключи
и на момчета продума:
- Вземете, момчета, пълнете,
кой колкото може да носи
и в домовете ги занесете.
Това са наш'те кярове,
това е наш'та Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010