* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, зачули,
много ми тежки кярове
долу ми долу в Добруджа.
Неделчо хайдут Чолака
събира млади дечица,
че нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
горе ми долу в Добруджа,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани
да ходят да хайдутуват.
Ходили хайдути, ходили,
цели ми две- три години.
Тръгнали жадни и гладн,
тръгнали боси и скъсани.
Момчета думат Неделчо:
- Я ни, Неделчо, разпусни
по наш'те родни домове,
че тръгнахме боси и скъсани.
Неделчо дума момчета:
- Я се сберете, момчета,
едного булка стъкмете,
в Сливен ще го изпратим,
в Сливена при пашата.
Че се момчета събрали,
Неделчо булка избрали
и в Сливен го изпратили,
в Сливен при пашарита.
Неделчо при паша отиде,
отдалеч му поклон направи
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
сега съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Като през Балкана вървяхме,
Неделчо хайдут Чолака,
всички сватбари избиха,
сал мене жива оставиха,
дошла съм да се оплача.
Кат чу пашата тез думи
много се люто разгневи,
че си войската разпръсна
из Сливенските балкани
Неделча жив да уловят,
че му се булка хареса,
но булка излязла по-яка,
пипнала е здраво пашата
и го в земяте удари,
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
аз съм Неделчо Чолака,
жив съм при тебе аз дошел!
Неделчо дума момчета:
- Момчета, мои гавази,
вземейте злато и сребро
кой колкот може да носи,
че си момчета идете
при вашите мили домове,
при вашите мили роднини.
Момчета, мои гавази,
това богатство е от нази,
от наш'те голи гърбове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010