* * *

Хайдушка сватба

Зачули са се, прочули,
много големи кярове,
там долу в Златна Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо,
той си момчета събира,
все отбор млади юнаци,
момчета все неженени,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалеят,
ще ги Неделчо заведе
там долу в Златна Добруджа.
Не ги Неделчо заведе
там долу в Златна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Три години там са стояли,
ходили, хайдутували,
никаква кяра нямали,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Чолак драгоман Неделчо,
три години тука стояхме,
ходихме, хайдутувахме,
никаква кяра нямаме,
искаме да си отидем
по нашите мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Хайде се всички съберете,
един го булка ще правим,
за Сливен ще го изпратим,
от паша пари да вземе.
Ах, че се всички събраха,
Неделчо за булка избраха,
той има лице моминско
и му е тънка снагата,
че го на булка правиха,
и го за Сливен изпратиха,
от паша пари да вземе.
Като при пашата отива
и на пашата говори:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз съм булка под було,
дошла съм да се оплача
от този Неделчо Чолака.
Всички пътища завардва,
в Сливенските балкани,
че ми сватбари избиха,
само се аз отървах
и дойдох да се оплача.
Като чу пашата тези думи,
бързо заповед издава
на неговите гавази,
в Сливенските балкани да идат,
Чолак Неделчо да хванат,
жив да го при него заведат.
Булката при пашата остана,
но нали е пашата свободен
присегна да я прегърне,
с булка да се шегува.
Булката излезе по-яка,
пашата в земя удари,
задигна поли момински,
лъснаха саби, пищови,
и на пашата говори:
- Пашо ле, пашо сливенска,
тук не е булка под було,
тука е Неделчо Чолака,
я давай, пашо, я давай,
от долни и горни конаци,
че имам верни юнаци,
пари ще да им занеса.
Ах, че си хабер проводи,
на неговите момчета,
че им касите отключи,
и на момчетата думаше:
- Вземете сега, момчета,
кой колкото може да носи,
това е нашата Добруджа,
тези са нашите кярове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010