* * *

Хайдушка сватба

Слана голяма паднала,
та си ослани, изгори,
на лична гора листата.
Юнаците се чудеха -
къде ли, холам, да идат,
от турци да се укрият.
Пък Якмаджа им думаше:
- Хайдете да се пръснеме,
при баща, холам, при майка,
пък аз при млада невеста.
А пък Стоян им думаше:
- Да не се ние пръскаме,
ще ни изловят, изколят.
Хайдете булка да сторим,
със сватба край турци да минем.
Якмаджа булка сторили -
червено було, ал опас
и от там като тръгнали
през Самоков са минали.
Таман си в града влизали
и сеймени ги стигнали,
и на Стояна думали:
- Стояне, влашка войводо,
Стояне, мечка стръвнице,
я си булката открийте
в очите да я видиме!
Кръст Божи да я дариме
по една жълта жълтица.
А Стоян нищо не каза,
ами си пътя продължи.
Таман от града излизат,
сеймени пак ги стигнали
и на Стояна думаха:
- Я си булката открийте
в лицето да я видиме!
Нали се Стоян разгневи
бързо си сабя извади,
че си на ляво замахна
до кат на дясно обърне -
само сейменче остана.
Стоян сейменче дереше,
дереше и му думаше:
- Мила ли ти е душата,
като на нази булката?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010