* * *

Хайдушка сватба

Посъбрал Чолак Неделчо
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
да нямат майки да плачат,
да нямат бащи да жалят,
че ще да идат, да идат
в тази ми Златна Добруджа,
големи кярове да кяруват.
Ходили, хайдутвали,
цели ми девет години.
Кярове не изкярували,
остали голи и боси,
гладни и жадни тръгнали.
Чолак Неделчо им думаше:
- Дружина вярна и сговорна,
кого от нази единът
на булка да го направим
и при пашата изпратим,
парите да му вземеме?
Че се е Чолак Неделчо,
на млада булка престорил
и при пашата отива
в Сливена град голям,
и на пашата думаше:
- Добър ден, пашо ефенди,
днес ми е, пашо, сватбата!
Чолак Неделчо излезе
със неговата дружина
и ни сватбата разпръсна,
че дойдох да се оплача.
Пашата почнал с булката,
с булката да се шегува.
Този ми Чолак Неделчо,
хвърлил ми було булченско
и на пашата думаше:
- Аз не съм булка под було,
ами съм Чолак Неделчо.
Аз дойдох, пашо, аз дойдох,
главата да ти отрежа!
И му главата отрязал,
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вземайте пари безкрайно,
кой колко може да носи
и си във къщи ходете
при ваш'те майки и бащи,
при ваш'те млади невясти.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010