* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло, видяло
слана петровска да падне!
Паднала ми по Петровден,
че си ослани, ослани,
ослани гора зелена
и на гората листата,
и на полето тревата.
Пуста ми гора елхова,
елхова и бръшнялова!
Стойко и Велко двамата,
двамата стари войводи,
тии са чудом чудева,
чудом чудева, маева
какво да сторят, направят.
Стойко на Велка думаше:
- Велко ле, беним аратлик,
ази си, Велко, намислих -
лъжовна сватба ще сторим,
ще сторим и ще направим,
ти ще си, олам, булката,
аз ще съм, олам бре, зетьо,
Станко ще й гайдарджията,
пък дружина зълви и девери,
през Солун града да минем,
азната да си оберем,
на паша глава ще отрежем,
право в Сърбия ще слезем!
Сторили и направили.
Стойко на Велко думаше
и на вярна дружина:
- Кога във Солуна влезем,
турнашка гайда ще свирим,
турнашко хоро ще играйте,
ще излязат солунските кокони,
тий ще се за хоро заловят,
няма им ръце стискате,
да не ни тий угадят,
угадят и ни заловят.
Ний на паша глава ще вземем
и ще му азна оберем!
Като при паша отишле,
булката ръка целува,
зетьо се по гръб почесва,
извади сабя вренгия,
на паша глава отряза
и си азната обират,
бързо си навън излазят
и във Сърбия отиват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010