* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
много големи кярове.
Чолак Неделчо войвода,
той си момчета събира,
все млади, все неженени,
че ги заведа Неделчо
там долу, долу във Сливен,
във Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
цели ми до три години,
тръгнали голи и боси.
Момци Неделчо думаха:
- Ний ще си вече отидем,
стигат ни тези кярове.
Чолак Неделчо продума:
- Ой ви вази, юнаци,
я се сберете, отберете,
един за булка да сторим,
при пашата да го изпратим.
Избрали, кого избрали,
избрали Чолак Неделчо.
Него на булка сторили
и при пашата изпратили.
Неделчо паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
дошла съм да се оплача,
мене ми мъжа убиха.
Паша при булка приближи,
с булка да се шегува,
ах, че го булка улови
и го в земята удари,
и на момчета извика:
- Елате всички при мене,
вземете всичко за вази -
туй ще ви бъдат кярове,
кярове, още печалби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010