* * *

Хайдушка сватба

Зачули са се, прочули,
много големи кярове
там долу в Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо,
той си момчета събира
се отбор млади юнаци -
да нямат майки, да плачат,
да нямат булки, да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу в Добруджа,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските боази.
Ходили, хайдутували
цели си три години,
никакви кярове нямали,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни,
момчета думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак войвода,
не щем ний тука да стоим,
искаме ние да идем
при наш'те мили домове,
при наш'те близки роднини.
Неделчо дума момчета:
- Я се всички съберете,
едного булка ще направим,
за Сливен ще го пратим
от паша пари да вземе.
Кат се момчета събраха,
за булка Неделчо избраха.
Като си в Сливен пристигна,
той при пашата отива
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенски,
вчера ми беше сватбата,
този Чолак Неделчо,
той си сватбата пресрещна,
всички сватбари избиха,
само се ази отървах,
дошла съм да се оплача.
Кат зачу пашата тез думи,
той си заповед изрече
за неговите гавази:
- Всички войски си сберете,
в Сливенските балкани идете,
Чолак Неделчо хванете,
жив при мен да го доведете!
Булка при паша остана,
на него му се поиска
с булка да се шегува,
присегна, та я прегърна,
булката излезе по-яка,
че си пашата попипа
и го в земя удари,
че бръкна булка под поли
и остра сабя извади,
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенски,
тук не е булка под було,
тук е Неделчо Чолак войвода.
Я давай, пашо, я давай,
китка ключове от конаци,
че имам верни юнаци.
Неделчо хабер изпрати,
момчета в Сливен дойдоха.
- Зимайте, момчета, зимайте,
кой колко може да носи,
това са нашите кярове,
това е нашата Добруджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010