* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, изчули
големи, Боже, кярове
там долу в Добруджа.
Откъде ги чул Чолака,
Чолак драгоман Неделчо,
той си момчета избира,
до триста млади юнаци,
да нямат булки да плачат,
да нямат майки да жалят.
Не ги Неделчо занесе
там долу в Добруджа,
най ги поведе, заведе
на Сливенските балкани.
Ходили там, са скитали
девет години,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни,
момчета думат на Неделчо:
- Неделчо Чолак драгоман,
ние не искаме тук да седим,
искаме да си ходим
при нашите си родове.
Тогава Неделчо продума:
- Я се съберете всички,
че един за булка ще отделим
при паша ще го изпратим,
от паша пари да иска,
поравно ще ги разделим.
Всички се отбрали,
Неделчо за булка избрали
и го в Сливен пратили,
при тази паша сливенска.
Неделчо при паша отива,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям дава
и на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз се, пашо, ожених
от едно село в друго,
вчера ми беше сватбата,
че ни Чолака пресрещна
с неговата войска голяма.
Цялата войска одарих,
за него дара не стигна,
и той се много ядоса,
всички сватбари той изкла,
само аз се отървах,
дошла съм да се оплача.
Паша свободен остава,
на паша му се приисква
с булка да се шегува,
посегна да я пегърне,
булка излезе по-яка,
че бръкна булка по поли,
извади сабя точена
и на паша продума:
- Пашо ле, пашо сливенска,
това не е булка под було,
тук е Неделчо Чолака.
Я, давай, пашо, ключове
на долни, горни конаци,
че имам верни юнаци!
Паша ключове подава,
Неделчо чекмедже отключи
и на юнаци думаше:
- Момчета, триста юнаци,
вземайте кой колкото може,
кой колкото може да носи -
това е славна Добруджа,
това са нашите кярове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010