* * *

Хайдушка сватба

Посъбрал Стойко, посъбрал
до триста избор момчета,
та че ги Стойко поведе,
поведе да ги заведе
на хайдушката механа,
с бъчва им вино откупил,
със мяра върла ракия.
Стойко Страшилом думаше:
- Страшиле, страшна войвода,
наред дружина почерпи
и в лице да ги прегледаш!
Който му й лице моминско,
я сърцето да му й юнашко -
него щем булка да сторим,
я Страшил на зет ще сторим,
голяма сватба ще дигнем,
голяма сватба българска,
българска, холам, гяурска!
Страшил дружина почерпи
и ги в лицето пригледа -
Стойко му й лице моминско,
я сърцето му й юнашко;
него на булка сторили,
я Страшил на зет сторили,
голяма сватба дигнали,
голяма сватба българска,
българска, холам, гяурска!
Млого каруци откупили,
тенинко даре тварили,
тенинко дари ленено,
ленено и копринено,
че през Сюлюна минуват.
Нийде ги никой не позна,
една ми тясна уличка,
едно ми русо чифутче,
чифутче, жълто еврейче,
то си Стойко познало
и си на Стойко думаше:
- Стойко льо, Стойко войводо,
що ходиш тука, що търсиш?
Пашата ката ден ангаря изкарва,
аз ще те, Стойко, обадя
на Сюлюнска паша голяма,
Сюлюнска и Самоковска!
Стойко чифутче думаше:
- Чифутче, жълто еврейче,
не ме, чифутче, обаждай
на Сюлюнска паша голяма,
Сюлюнска и Самоковска,
жив ще те, холан, одера,
кожата ти с бузалък ще напълня!
Чифутче, жълто еврейче,
и то си Стойко не слуша,
че си при паша отиде
и си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо Сюлюнска,
Сюлюнска и Самоковска,
защо си хората мъчите,
ката ден ангаря изкарвате,
бре, Стойко да си търсите?
Стойко през Сюлюна помина,
защо го, пашо ле, не фана?
Че избра паша, че избра
до триста избор сеймени,
че ги пашата проводи
сватбата на път да стигнат
и назад да я повърнат.
Че са сватбата стигнали
и са до порти доближили,
Стойко Стратилум думаше:
- Стратиле, страшна войвода,
аз като си в порта повляза,
ако си портите затворят,
ти да се през порти прехвърлиш,
да ми булото повдигнеш,
да ми сабята подадеш,
тънка сабя от дванайсе ката,
с дванайсе копчета закопчана.
Вървели, що са вървели,
като са до конак стигнали,
и са до порти доближили,
Стойко си в порти повлезе,
че си портите затворили.
Дтратил се през порти прехвърли,
че му булото повдигна
и му сабята подаде,
тънка сабя от дванайсе ката,
с дванайсе копчета закопчана.
Като си сабя разкопча,
саля се права изправи.
Като си налево замахна,
дур се надесно обърна -
триста сеймени положи
като ми снопи ръжени,
самси пашата остана...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010