* * *

Хайдушка сватба

Посъбра Петко войвода
дванайсетмина дружина,
с Петко войвода тринайсет.
А че ги Петко нареди,
нареди да ги отбира,
кой има снага моминска,
кой има лице моминско,
кой има вежди сключени,
него за булка да сторят,
та през Дряново да минат,
да не ги турци угадят.
Гледали, отбирали ги.
Този ми Петко войвода,
той има снага моминска,
той има лице моминско,
той има вежди сключени,
него за булка сторили,
сторили и направили.
Облече фистан коприна,
преметна було алено.
Стоян му беше кръстника,
Добри му беше девера,
Иван му беше гайдаря.
Голяма сватба вдигнали,
и през Дряново минали,
през Дрянавската чаршия.
Всички си сватба гледали,
никой си сватба не разбра,
никой си булка не позна.
Едно ми жълто чифутче,
то си сватбата познало
и то на турци думаше:
- Тази е сватба Петкова,
булката- Петко войвода.
Пустите турци зелени
тежка потеря вдигнаха,
сватбата отподир стигнаха.
Този ми Петко войвода,
хвърлил е фистан копринен,
преметна було алено,
извади сабя френгия,
кат се наляво обърна,
дор се надясно завъртя,
само чифутче остана,
той на чифутче думаше:
- Очите ли да ти извадя,
главата ли да ти отрежа?
Чифутче Петко думаше:
- Не ми очите изваждай,
най ми главата отрежи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010