* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, прочули
много големи кярове
там долу, долу в Добруджа
Чолак Неделчо да дума.
Той си момчета събира, (2)
момчета все неженени,
да нямат майка да плачат,
да нямат булка да жалят.
Не ги Неделчо заведе, (2)
там долу, долу в Добруджа,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани.
Три години там са ходили, (2)
ходили, хайдутували,
никакви кяри нямяли,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделча:
- Неделчо, Чолак войвода,
ний няма тука да седим,
искаме да си отидем
по наш'ти мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Я да се сички сберете,
едного булка да сторим,
да сторим и да направим,
при паша да го изпратим.
Че се момчета събраха,
Неделча за булка избраха.
Неделчо при паша отива
и на паша той дума:
- Пашо ле, пашо сливенски, (2)
ази съм булка под було,
вчера ни беше сватбата.
Като през Балкан минахме,
този ми Чолак Неделчо
сички сватбари той изкла,
само си ази останах.
Дошла съм да се оплача, (2)
от тоз Неделчо Чолака.
Кат чу пашата туй име,
той си заповед издаде -
войските да се съберат.
Че ги пашата изпрати
в Сливенските балкани
Чолак Неделчо да хванат,
при него да го заведат.
Неделчо при паша остана,
нали е паша свободен,
на паша му се й дощяло
с булка да се шегува.
Че се със булка сборили,
булката излязла по-яка, (2)
че си пашата допипа
и го в земята удари.
Че бръкна булка под поли,
остра си сабя извади, (2)
и на пашата продума:
- Туй не е булка под було,
тука е Неделчо Чолака.
Я давай китки ключове, (2)
от долни, горни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да им разделя!
Че си хабер той изпрати, (2)
до неговите момчета,
че им касите отвори
и на момчета думаше:
- Вземайте, мили момчета, (2)
кой колкото може да носи,
това са наш'те кярове,
това е наш'та Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010