* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
послани шума зелена
и под шумата тревата.
Току остало, остало
едно ми дърво яворче
и под дървото айдуци,
до четирийсет юнака,
до четирийсет и седем.
Пият вино червено,
ядат теле печено.
И си се наред гледаха -
кому е бяло лицето
и му е женски погледът,
на булка да го направят,
през Едрене града да минат,
на пашовото кафене да идат.
Мартино лице най-бяло,
па го на булка напривиха.
Надувай, Кольо, гайдата,
в Едрене града да влезем.
Пред пашовато кафене
отвън стражарче стоеше,
не даде в кафене да влязат,
паша се в кръчма обади,
като сватбарите видя:
- Я пусни тези сватбари,
джумбиши да си направим.
Сватбари в кръчма влязоха,
спусна се булка наред ръка целува.
Най-отзаде паша си ръка подаде,
булка му ръка не взима,
ами го за грацмуля хвана,
та му грацмуля извади,
с черни, бели дробове,
и на другари думаше:
- Бърже чанти разгърнете
и с жълтици напълнете,
и Балкана вземете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010