* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
та осланила полето
и по полето тревата,
и по гората шумата.
Сал едно дърво останало
и то е пусто яворче
и под дървото три момка.
Дойчин войвода думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ставайте един по един,
да видим, леле, да видим
кого ще булка да правим,
голяма сватба да вдигнем,
през турска войска да минем.
Дружина Дойчин думаше:
- Тебе ще булка направим,
че ти е тънка снагата
и ти е бяло лицето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010