* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
много големи кярове,
там долу, долу в Добруджа.
Неделчо момчета събира,
все отбор млади юнаци,
все млади и неженени,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги неделчо заведе
там долу, долу в Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Там три години ходили,
ходили, хайдутували,
никакви кярове нямали,
тръгнали жадни и гладни,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделчо:
- Не щем ний тука да стоим,
искаме да си отидем
по нашите мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Я се всичките сберете,
едного булка ще напрвим,
във Сливен ще го изпратим,
от паша пари да вземе.
Избрали, що са избрали,
Неделчо за булка избрали
и го във Сливен изпратили,
от паша пари да вземе.
Като при пашата отива
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
ази съм булка подбулена,
вчера ми беше сватбата,
дошла съм да са оплача
от тоз Неделчо Чолака.
Сватбата той ни засрещна
във Сливенските балкани,
всички сватбари избиха,
само се ази отървах,
дошла съм да се оплача
от тоз Неделчо Чолака!
Паша заповед издава
до неговите гавази:
"В Сливенските балкани идете,
Чолака Неделчо хванете,
жив го при мене доведете!"
Нали е паша свободен,
на нему му се доиска
със булка да се шегува;
пресегна и я прегърна -
булката излезе по-яка,
и го във земя удари,
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
тук не е булка под було,
тук е Неделчо Чолака.
Я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове
от горни и долни конаци.
Аз имам верни юнаци -
парите да им разделя.
Неделчо пари броеше
и на момчета думаше:
- Всичките пари вземете
и си в домовете идете.
Това са нашите кярове,
това е нашата Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010