* * *

Хайдушка сватба

Че се събрали, прибрали,
дванайсетмина дружина,
Хаджи Димитър от Сливен
и брат му Хаджи Илия
и Стефан от Ново село,
Иванчо Сивов от Котел,
Иванчо Нончев контето,
вървяха, доде вървяха
в Инжекьовската кория,
седнали на поляната
малко хляб да поядат,
червено вино да пият.
Всичките ядат и пият,
Хаджи Димитър не яде,
не яде, още не пие,
на очите си лежеше.
Стефан Димитър думаше:
- Хаджия, Хаджи Димитре,
що не ядеш, що не пиеш,
що не пиеш да се веселиш?
Хаджи Димитър думаше:
- Не зная, кардаш, не зная,
сърцето ми се заключи,
снощи ми хабер довтаса,
на Котел дошъл пашата,
дошъл е, кондисал е,
до сто е хора довела
и потеря изкарала,
Стефане, ще ни заловят,
Стефанчо, ще ни избесят!
- Иванчо Сивов от Котел,
я стани, стани Иванчо,
съблечи дрехи овчарски,
облечи дрехи сирмени
и гуди шапка лустрена,
засвири с бурията
та ни през Котел преведи,
та ни в Разбойна заведи.
Че стана Иванчо Сивов,
съблече дрехи овчарски,
облече дрехи сърмени
и гуди шапка лустрена,
засвири с бурията,
че ги през Котел преведе
на Разбойна ги заведе,
с червен тюлюбент гледаха -
на Котел хоро играеха,
на Бърдукова поляна.
Иванчо Нончев думаше:
- Гледайте, кардаш, гледайте,
гледайте Стефан вуйчова
каква се й напременила,
моите мили сестрици
се с черно облечени,
те си мене жалеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010