* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
тези големи кярове,
прочул се Чолак Неделчо.
Събира Неделчо, избира
момчета се неженени -
да нямат майки да плачат
да нямат булки да жалят,
че ще ги води, заведе,
долу ми долу в Добруджа.
Не ги Неделчо заведе
долу ми у златна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани.
Ходели, хайдутували,
тръгнали голи и боси
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, наш чорабаджи,
ний искаме да си отидем
по наш'те мили домове -
тръгнахме голи и боси,
тръгнахме гладни и жадни!
Че си избират, събират
Неделчо за булка избрали,
че го при пашата изпращат.
Неделчо дума пашата:
- Пашо льо, холан, сливенски,
аз дойдох да се оплача
от тоз ми Чолак Неделча,
той ни сватбата пресрещна,
всички сватбари избиха,
само се ази отървах.
Нали е паша свободен,
посегна, холан, пашата
с булка да се шегува.
Булката излязла по-яка
и на пашата продума:
- Пашо льо, холан, сливенски,
туй не е булка под було,
а най Чолак Неделчо.
Я давай пашо, я давай
я давай китка ключове
на долни, горни конаци,
да разплатя аз на моите юнаци.
Че взема китка ключове,
че отключи Чолак Неделчо
и на момчета думаше:
- Грабяйте момчета, вземайте,
кой колкото може да носи.
Това са наш'те кярове,
това е златна Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010