* * *

Хайдушка сватба

Чули ми се, прочули,
много големи кярове,
там долу в Стамбула.
Чолак драгоман Неделчо,
той си момчета събира,
се отбор млади момчета,
всичките все неженени,
да нямат булки да плачат,
да нямат майки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу в Стамбула,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Три годин' там са ходили,
ходили, хайдутували,
никакви кярове нямали,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделча:
- Не щем ний тука да стоим,
искаме да си отидем
по наш'те мили домове,
че там са наши кярове.
Неделчо дума момчета:
- Я се всичките сберете,
едного булка ще правим,
във Сливен ще го изпратим
от паша пари да вземе.
Кат' се момчета събрали,
за булка Неделча избрали
и го във Сливен пратили.
Като при пашата пристигна,
той на пашата продума:
- Я слушай, пашо сливенски,
ази съм булка под було,
дошла съм да ти изплача
от този Неделчо Чолака.
Вчера ми беше сватбата,
всички пътища завардил
във Сливенските балкани,
всички сватбари избиха,
само се ази отървах.
Че си заповед издаде
до неговите гавази:
"Войските да се сберете,
в Сливенски балкани идете,
Чолак Неделча хванете,
жив го при мен доведете!"
Нали е паша свободен,
на него му се доиска
със булка да се шегува,
пресегна, та я прегърна,
булката излезе по-яка,
че си пашата допипа
и го в земята удари,
и си на пашата продума:
- Я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове
от горни, долни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да им занеса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010