* * *

Хайдушка сватба

Какво е чудо станало,
лятос през двете недели,
помеж Петровден и Илинден.
Силни ветрове духнали,
буйни дъждове валяли,
буйни дъждове студени.
Есенна е слана паднала.
Де що имаше изгори,
на гора шума окапа,
на поле трева изгори.
Най-много слана ослани
Сливенските балкани.
Сал едно дърво остана,
остана дърво дафина.
Под дърво лежат юнаци -
Радул и Стайко двамата,
двамата с верна дружина,
двамата страшни хайдути.
Стайко Радуле думаше:
- Радуле, олам, Радуле,
какво ще, а бе, да правим,
отрано слана кат падна,
на гора шума окапа,
на поле трева изгори?
Радул на Стайка думаше:
- Язък е, Стайко, язък е.
Ти се по-напред уплаши,
по напред от момчетата...
Я ми се редом редете,
да видим, олам, да видим,
на кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
кому е руса косата.
Него ще булка да сторим,
да сторим и да направим,
през Сливен града да минем
и кога някой запита:
"Защо вий сватба без жени?"
Всички еднакво казвайте,
че ни е булка отдалеч,
от Сливенските боази -
не може птичка да хвръкне,
белким жена да мине.
За Сливен града тръгнали.
Кога до града отишли,
край града черно циганче,
циганче черно, омразно.
То си четата познало,
отишло и ги предало.
Че ги всичките захващат
и ги в затвора закарват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010