* * *

Хайдушка сватба

Посъбрал Станко, Станко бе,
дор седемдесет юнака
дор седемдесет и седем,
че ги поведе заведе
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушка могила,
през Солун града ще минат
в Цариград ще отидат.
Стоян на Станко думаше:
- Станко бе, баш войводо,
как ще през Солун да минем,
там ще да ни заловят?
Станко на Стоян думаше:
- Стояне, младо юначе,
и туй ли да да те науча?
Тебе ще булка да сторим
и други зълви и девери,
със сватба Солун ще минем
и хоро, холам, ще играем.
Стоян са булка сторили
и други зълви и девери,
със сватба Солун минават
и хоро, холам, играят,
и никой си сватба не познал,
и никой си булка не открил.
Отдолу иде арапче,
арапче черно, омразно,
то си сватбата познало
и си право при паша отиде,
и на паша думаше:
- Пашо бе, глава голяма,
туй не е сватба никаква,
а най е Станко, Станко бе,
със седемдесет юнака,
със седемдесет и седем!
През Солун града минават,
в Цариграда отиват.
Пашата хабер проводи -
булката назад да върнат,
право при паша да идат.
Станко на Стоян думаше:
- Стояне, младо юначе,
и туй ли да те науча?
Я си сабята подпаши,
отдолу под булските дрехи,
като при паша отидем
булката ръка целува,
като му ръка целуваш -
да му глава отрежеш.
Право при паша отиват,
булката ръка целува
и му главата отрязва.
И пак са напред тръгнали,
през Солун града минават
и в Цариграда отиват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010