* * *

Хайдушка сватба

Че са се сбрали, прибрали,
дор седемдесет юнака
и седем върли бошнака,
че са станали, отишли
в Ичеренските Дивеци.
Седнали са да си починат
сред Ичеренски планини,
и малко хляб да похапнат.
Войвода настрана стоеше,
на пушката се облегнал
и с глава клюмнал надолу.
Юнаци думат войводо:
- Защо си мъдър, кахърен,
че си закуска не сториш?
Войвода дума юнаци:
- Дружино вярна, сговорна,
снощи си хабер довтаса -
паша потеря проводил,
пътеки ще ни пресекат,
живи ще да ни изловят.
Хайдути, кардаш, хайдути,
я тежка сватба да вдигнем,
през джандемите да минем.
Кой ще ни бъде булката?
Комуто е дълга косата,
комуто е тънка снагата,
комуто е женска симата.
На Петка Кадънкоолу,
нему е дълга косата,
нему е тънка снагата,
нему е женска симата.
Него на булка сторили,
тежка са сватба дигнали.
Вървели, що са вървели,
да джандем дере опрели.
Там ги потеря присрещна
и на сватбари думаше:
- Кумове, стари сватове,
що тъй ви е мъдра булката?
Дали е либе любила,
любила, пък го не взела,
или й мъчно за назад?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010