* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло, видяло,
сред лято слана да падне,
между Петров ден - Илинден,
та си ослани, утъли
на гъста гора листата
и на полето тревата.
Че се войвода чудеше,
чудеше, още маеше
какво да прави, да стори,
дружина да си приведе
през Сливан града голяма.
Войвода дума дружину:
- Яжте и пийте, дружина,
един се други гледайте -
кому е бело лицето,
кому са вити веждите,
него на булка ще сторим,
през Сливен града да минем,
през Сливен, през чаршията.
Сливенци ще ни попитат:
"Че каква ви е сватбата,
се мъже, джанъм, без жени?"
Ний ще им, кардаш, кажем:
" Не може жена да мине
от тез пусти хайдути,
през тази гора зелена.
Затуй на, кардаш, сватбата
от мъже е, а пък без жени."
Като са яли и пили,
един се други гледали -
кому е бело лицето,
кому са вити веждите.
Янко ми, байрактарчето,
неговото лице най-бело,
нему са вити веждите,
него на булка сторили,
през Сливен града минали,
през Сливен, през чаршията.
Като във Сливен влязоха,
сливнени сватба питаха:
- Че каква ви е сватбата,
се мъже, а пък без жени?
Сватбарите им думаха:
- Не може жена да мине
от тези пусти хайдути
през тази гора зелена.
Булка при паша отиде
да му ръката целуне,
бакшиш пашата да даде.
Докат му ръка целуне,
булката сабя извади,
на пашата главата отряза.
Че си дружина излезе
на Сливенските балкани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010