* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, причули,
много големи кярове,
там долу, долу в Добруджа.
Неделчо Чолак войвода,
той си момчета събира,
момчета, отбор юнаци.
Не ги Неделчо заведе
там долу, долу в Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
цели ми три години.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали жадни и гладни.
Неделчо дума на момчетата:
- Я тук се всички сберете,
един за булка изберете,
на когото му е тънка снагата,
на когото му е бяло лицето,
че ще го булка направим
и ще го в Сливен изпратим,
в Сливен - градът на пашата.
Че се момчетата събраха
и си Неделчо избраха,
та го булка направиха
и го в Сливен пратиха,
в Сливен - градът на пашата.
Булка на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Този ми Чолак Неделчо
всички пътища е завардил,
в Сливенските балкани,
всички сватбари избиха,
само се аз отървах
и право при тебе дойдох,
да ти се, пашо, оплача.
Паша на гавази думаше:
- Ой вие, гавази, вайвази,
скоро си войската сберете,
Неделчо Чолак хванете
и го при мен доведете!
Булка при пашата остана.
Нали е паша свободен
и на него му се поиска
с булка да се пошегува.
Посегна да я прегърне,
излезе булка по-яка,
паша в земята удари
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз не съм булка под було,
аз съм Чолак Неделчо.
Я давай, пашо, я давай,
тежка си китка ключове,
на горни, долни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да си разделят.
Тогава Неделчо извика:
- Вземайте злато, момчета,
кой колкото може да носи,
това са нашите кярове,
това е нашата Добруджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010