* * *

Хайдушка сватба

Паднала е слана есенна
между Петровден Илинден.
Изгори старо и младо,
и на гората листата,
и на полето тревата.
Най-много слана паднала
по Сливенските балкани,
по сливенските боази -
сал едно дърво остана
и под дървото седяха
дор седемдесет юнака
със седем бели байрака
и с двама млади войводи -
Радил и Стайко двамата.
Радил на Стайка думаше:
- Стайко льо, млада войводо,
тази година и зла зима,
зла зима, гладна година -
каква ще чета да водиш,
какви момчета ще учиш
хайдутлук, Стайко, да вършат,
като се Стайко уплаши
по-напред от момчетата?!
Стайко дружина думаше:
- Яжте, момчета и пийте,
един се други гледайте -
кой му е бяло лицето,
кой са му тънки веждите,
кой му е тънка снагата
и има женска прилика -
него на булка да сторим.
През Сливен града ще минем,
през Сливен, през чаршията,
в Карнобат на лагер ще идем,
в Карнобат, в корията.
Ако ни питат сливняни
защо ни е сватба от мъже,
ние ще ги вярно излъжем,
че е булката крадена
от гора, откъм балкана -
през девет вити боаза -
не могат мъже да минат,
камо ли жени да дойдат
от тези сташни войводи
Радил и Стайко двамата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010