* * *

Хайдушка сватба

Дочули ми се, прочули,
тежки големи дарове,
там долу - в равна Добруджа.
Чолак-драгоман Неделчо,
той юнаци събира,
юнаци, все неженени -
да нямат булки да жалят,
да нямат майки да плачат.
Утре Неделчо ще иде
там долу в равна Добруджа
или в Сливенските балкани.
Когато в Балкана пристигна,
Неделчо на всички думаше:
- Слагайте тука торбите,
вити колиби правете.
Ходили са, хайдутували
цели три години.
Печалби никакви нямали,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчетата думат на Неделчо:
- Неделчо, Чолак войводо,
ние не искаме тук да стоим -
тръгнахме голи и боси,
тръгнахме гладни и жадни.
Ние в дома ще си идем
по нашите мили домове.
Неделчо дума на юнаците:
- Я да се всичките съберете
и един от вас ще изберем;
на когото е тънка снагата
и му е бяло лицето.
Него на булка ще направим,
в Сливен ще го пратим,
от паша пари да вземе.
После юнаците се събраха,
събраха и кого избраха?
Неделчо-Чолак избраха.
Него на булка направиха,
и го в Сливен изпратиха.
Неделчо в Сливен пристигна,
пред пашовите палати
и на стражите думаше:
- Слушайте вие, стражари,
при пашата ме заведете,
че искам нещо да кажа.
Стражите взеха булката,
и я при пашата заведоха.
Булката дума на пашата:
- Я слушай, паша сливенска,
аз съм булка под було.
Нашият закон не дава
булка под було да дума,
а аз, паша, продумах
поради голяма неволя.
Вчера ми беше сватбата,
а тоз Неделчо-Чолака
всички сватбари изпревари.
Само аз се отървах
и то с голямо бягане.
Щом чул пашата тези думи
бързо заповед издаде
на своите верни стражи:
"Бързо в Балкана да идат,
Неделчо да заловят
и жив пред него доведат!"
Пашата сам остана,
на мястото си свободен -
най му се, джанъм, прииска
булката да целуне,
присегна да я прегърне -
булката три пъти по-силна,
че пашата допипа,
и го в земята удари
и на пашата думаше:
- Я слушай, паша сливенска,
аз не съм булка под було!
Най-съм Неделчо-Чолака!
Я давай, паша, давай,
я давай, китка ключове,
от долни, горни конаци,
че имам верни юнаци.
Неделчо юнаци извика
и на юнаци думаше:
- Взимайте, момци, грабете,
кой колкото може да носи,
по вашите домове идете.
Това е нашата Добруджа,
това са нашите дарове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010