* * *

Хайдушка сватба

Мър, де се чуло й видяло
сред-лято слана да падне -
до меж Петровден и Илинден,
изгори поле широко,
и на полето тревата,
и на гората шумата.
Като остана, остана
сред поле дърво високо,
(...)
Стайко на Вълчан думаше:
- Вълчане, наша войводо,
ся стана девет години,
както сме, холан, изляли
по тоя пусти хайдутлук -
никви ни бяха уловили,
сега ще да ни уловят!
Вълчан на Стайко думаше:
- Не бой се, Стайко, не бой се,
съблечи дрехи юначки,
облечи дрехи просячки,
ще идеш, Стайко, ще идеш
във Котел града голяма
да вземеш булска премяна -
червено було за булка!
Голяма сватба ще вдигнем,
през Котел града ще минем
и па' няма да ни угадят!
Стайко си баш-хайдутина,
съблича дрехи юначки,
облича дрехи просячки,
че си във Котел отиде,
отвзема булска премяна.
Голяма сватба вдигнали,
че са през Котел минали,
и са не ги угадили!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010