* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
есенна слана, студена,
лятос през две недели,
през горещите празници.
Че ослани слана, омани,
вред на полето тревата
и на гората листата.
Сал едно дърво не ослани,
едно ми дърво дафиново,
да има дърво маслина.
Под него трима стояха,
Стойко и Радил двамата,
третия беше Мартин.
Мартин Стойко думаше:
- Стойко ле, стара войводо,
я слушай, кардаш, да кажа -
таз зима без кяр останахме,
пари за тютюн нямаме,
белким ли пари за булки!
Какво ще караш да правим,
къде ще, олам, да идем?
Стойко Мартина думаше:
- Гледайте и разглеждайте,
коя е снага най-тънка,
коя е коса най-руса,
кому е лице най-бяло -
за булка да го направим.
Гледали и разглеждали -
Стойкова снага най-тънка,
Стойково лице най-бяло,
Стойка коса най-руса,
Стойкова поглед бе женски,
него за булка направиха.
Та слезли долу под село,
долу ми, долу в Тозлука,
тънка си свирка купили,
вито си хоро извили,
излязло мало, голямо,
много са пари събрали,
събрали и разделили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010