* * *

Хайдушка сватба

Върли хайдути вървяха
през Хаинбоаз по пътя.
Един се други гледаха,
един си други думаха:
- На кого й женско лицето,
на кого й мъжко сърцето,
на булка да го направим
в Дрента да го изпратим,
у Дрента на горния край,
у Стояна, у дренченина,
че е продал лиси биволи
парите да му вземиме?!
Де гиди Радю консула -
на него й женско лицето,
на него и мъжко сърцето,
него са на булка сторили.
Облече нова премяна,
затъкна хурка писана,
задяна бяла къделя,
запреде ново вретено
и през Дрента премина.
Като го хора гледаха,
гледаха и се чудеха -
каква е тази булка чужденка,
каква е тази булка ябанка,
че къде ли ще отиде?
Да е вечера седенчен -
тя на седенки ще иде;
ама й вечера неделчен -
няма седенки в селото.
Като на Дрента отиде,
на Дрента в горния край,
у Стояна горнокрайченин,
на порти чука и вика:
- Я излез, булке Стоянце,
има ли конак за мене?
А Стоянца отвръща:
- За добър юнак - вред конак!
Като е в къщи влязнал,
влязнал и поседнал,
и на Стоянца думал:
- Къде е, буле, бай Стоян?
- Стоян отиде в Тракия.
Ой гиди Рандю консула
той си на двора излезе
с крушово листо изсвири,
че са хайдути влезнали
и са Стоянца хванали.
- Я давай, булка, парите,
парите от биволите!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010