* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, зачули,
големи кярове,
там ми долу,
долу в Добруджа,
с този ми Чолак войвода.
Събрал ми все отбор юнаци,
че ми ги заведе, отведе,
в сливенския балкан,
да ми тежки кярове кяруват.
Нищо не са спечелили,
че са Стояна решили
млада булка да направят
и го при паша пратят.
Стоян си при паша отиде
и на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
че се е чуло и зачуло
за Стоил войвода,
че са решили, пашо,
тебе жив да хванат.
Паша си войска изпраща
в сливенския балкан,
да си Страхил хванат.
А Стоил на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз съм булка под було.
Дошла съм да се оплача,
че Страхил войвода,
всички ми сватбари изби,
само аз избягах.
Нали е пашу слободен,
че си пашу булка хвана.
Нали е Страхил войвода,
на земя си пашу повали.
- Я давай, пашо, китка ключове,
злато жълтици да взема.
Страхил взема китка ключове,
та си хазна отвори
и си дружина верна повика:
- Вземайте пари кой колко иска,
че и това са наши тежки кярове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010