* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна
горе ми Стара планина,
попари гора зелена
и по гората шумата,
и по земята тревата,
току остало, остало
едно зелено яворче
и по яворче шумата,
и по земята тревата,
и на тревата юнаци
до деветдесе и девет.
Голям си огън кладяха,
печено ягне ядеа,
един са други гледаа:
Кому са черни очите,
кому е женски погледа,
на булка да го направим,
през село да си преминем,
пцетата да ни не лаят,
че сме си млади юнаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010