* * *

Хайдушка сватба

Замръкнал Стайко, помръкнал
на Солунските чаири
с негова вярна дружина
на ден ми, на Кръстовден.
Люта е слана паднала,
пушки са ми замръзнали,
саби ми са ръждясали.
Петко на Стайка думаше:
- Стайко ле, байрактарино,
я развей, Стайко, байрака,
събери млади момчета,
всички ги редом погледни.
Кой носи лице момино
и още сърце юнашко,
булка ще да го сториме,
в Солун ще го заведем,
парите да си хваниме.
Тъй развя Станко байрака,
събра млади момчета,
всички ги редом погледна -
кой носи лице момино.
Стайково лице -момино,
Стайково сърце -юнашко,
Стайка са булка сторили,
че го на конче качиха,
заведоха го, Стайко ле,
в Солунските чаршии.
Всички наред дарува,
всички му бакшиш даваха.
Отведоха го, Стайко ле,
на пашовите дворове.
Пашата на стол седеше,
Стайко го дара дарува,
пашата бакшиш не даде.
Стайко се ядно наяди,
запретна було булкенско,
извади сабя френгия,
та си пашата погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010