* * *

Хайдушка сватба

Вълчан на Стойко думаше:
- Стойко льо, върл хайдутино,
я си прегледай Стойко льо,
в дружина юнаците
кой има снага булчинска
и бяло лице моминско.
Него ще булка да сторим,
през Сливен града да минем
покрай Пашовските палати,
край кадийските конаци.
Там ще си пашата опитаме
ще ли на познай, не ще ли.
Прегледа Стойко юнаци.
Много си Стойко намери
с тънки снаги булчински,
с бели лица момински,
с женски сърца страхливи.
Сами него си хареса -
с бяла лице моминско,
с мъжко сърце юнашко.
Стойко си булка направили,
Вълчан до него млад зетко.
На глава було алено,
на снага сукно мораво,
на гърди остри ножове.
С кирия коне хванали
булското даде да носят
все пушки бойлии,
все саби френгии.
През Сливен града минали
край Пашовските палати.
Паша в конак стоеше,
черно си кафе пиеше.
Сватбата видяха
и си навън излязоха,
един си на друг думаха:
- Брей, каква й таз сватба,
все мъже, кардаш, без жени,
хайдете холам да идем,
бакшиш да дадем.
Булка им ръце целува,
черни им стафиди раздава
и те си бакшиш даваха.
Минали и заминали,
и не ги пашата познал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010