* * *

Хайдушка сватба

Дочуло ми се й, дочуло,
горе ми в равна Добруджа
големи тежки кярове.
Посъбрал Чолак Неделчо
от село верни другари,
че ги поведе, заведе,
не в тая равна Добруджа,
а в тая Стара планина,
на Сливенските балкани.
Пашата да си уловят,
пашата, тоз Сливенският.
Три пъти жребий хвърлили,
все се на Чолак падаше
в Сливена града да иде,
пашата да улови.
Облече дълги сукмани,
запаса сабя отдолу,
на кръста чифте пищови
и си във Сливен отиде.
Кога при паша пристигна,
отдалеч му се оплака:
- Пашо ле, пашо ефенди,
голяма сватба правихме,
на пътя ни се изпречи
този ми Чолак Неделчо,
всички сватбари изклаха,
едва аз успях да избягам...
Паша се много ядоса,
изпрати много сеймени,
Чолак Неделчо да хванат,
главата да му отрежат.
Нали е булка хубава,
паша си с нея поигра,
бързо я в уста целуна,
понечи да я събори.
Булката излезе по-яка -
паша на земя събори
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010