* * *

Хайдушка сватба

Би, що би, лето големо,
мина се, заесени се,
паднала слана есенна,
ослани гора зелена.
Сал е остало, остало
едно зелено яворче,
под него седят юнаци
до седемдесе и седем,
па се спитвале, здумвале:
- Къде ще да се денеме,
какво ще сторим, ще правим
като шумата юлети,
де ще се скрият па они?...
Па са се наред гледале,
кому е тънка снагата,
и му е руса косата,
и му са черни очите,
и му сключени веждите,
на булка да го направят.
Прати Николчо два брата,
два брата, до два близнака.
Дигнале сватба голема,
голема сватба, без свои,
само със млади юнаци.
Из Търново са излеле,
та са в Никопол улеле
и са на гайдар думале:
- Надувай, гайдар, гайдата,
дигай, байрактар, байрака,
през пашините сараи,
та никой да не ни види,
че сме си млади юнаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010