* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
есенна слана, студена,
лятос през двете недели,
през горещите празници.
Ослани гора и поле
и на гората листето,
и на полето тревата.
Сал едно дърво не ослани,
едно ми дърво яворово.
Под него седят и стоят
до седемдесет юнака
със седем сини байряка.
Тотю им със свирка свиреше,
момци хоро играеха,
като свиреше и думаше:
- Хубаво хоро играйте,
един се други гледайте,
кому е женско лицето
и му е мъжко сърцето,
него на булка ще направим,
през Сливен града да минем,
през Сливен града голям.
Там ще излеза пашата,
пашата, джанъм, везира.
Хубаво хоро играли,
един се други гледали,
кому е женско лицето
и му е мъжко сърцето,
него на булка направили,
през Сливен града минали,
през Сливен града голям.
Па е излязъл пашата,
пашата, джанъм, везира
и си им дума думаше:
- Каква е тази, бе, сватба,
без жени, още без деца?
Тотю му дума продума:
- Не знаеш ли каква е година,
тази година бунтовска,
бунтовска, джанъм, московска,
не могат мъже излязат,
камо ли жени с деца!
И тъй си Тотю премина
през Сливен града голям.
Излезе черно циганче
и на пашата думаше:
- Туй не е сватба истинска,
ами е Тотю войвода
със седемдесет юнака...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010