* * *

Хайдушка сватба

Прочули са се, зачули,
много големи кярове,
там долу в Добруджата.
Тоз ми Неделчо Чолака,
той събира млади момчета,
момчета, все наженени,
дето няма булки да плачат,
да плачат и да жалеят.
Не ги Неделчо заведа
там долу в Добруджата,
най ги Наделчо заведе,
във Сливенските балкан
Ходили, хайдутували,
тръгнали голи и боси,
още ми гладни и жадни.
Един ден са се събрали,
редом по ред се гледаха,
кому е женско лицето,
кому е тънка снагата,
него го булка да правят.
Неделчо Чолак драгоман,
нему е тънка снагата,
нему е женско лицето,
него го булка правили.
Него го булка правили
и при пашата пратили
в Сливен града да иде,
от пашата пари да вземе.
Като при паша отиде,
той на паша думаше:
- Ой ми те тебе, пашо ле,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата,
дошла съм да се оплача
от твоите, пашо, гавази.
Твоите, пашо, гавази,
всички пътища завардили,
всички сватбари избиха,
само си ази останах.
Нали бе паша свободен,
свободен, още охолен,
на пашата му се доиска
с булката да се шегува.
Понече да я прегърне,
прегърне, още целуне,
че са се двама сборили,
булката излезе по-яка.
Че бръкна булка под поли,
извади сабя фрепгия
и на пашата думаше:
- Ой ми те тебе, пашо ле,
пашо ле, пашо сливенски,
аз не съм булка под було,
аз съм Неделчо Чолака.
Я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове,
от горни, долни конаци,
че имам верни юнаци.
Неделчовите момчета,
те при него са влезли,
той на момчета думаше:
- Момчета, верни юнаци,
вземайте братя, вземайте,
кой колкото може да носи,
това са паши кярове,
това е наша Добруджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010