* * *

Хайдушка сватба

Посъбра Стоян, поотбра,
поотбра млада дружина,
че я в гората заведе,
че ходи Стоян, хайдутува,
цели ми девет години.
Дружина Стояну думаше:
- Стояне, карда Стояне,
ето ги девет години
няма ни кяр, не печалба.
Стоян дружини думаше:
- Голям ще събор да стане.
Гледайте, карда, съгледайте
кому е бяло лицето,
кому са тънки веждите,
кому е руса косата,
кому е тънка снагата,
него ще на девойка направим,
на събор ще я изведем
и ще я, кардаш, продадем.
Търсили много, гледали,
тъй като Стоян няма друг.
На Стоян му тънка снагата,
на Стоян му бяло лицето,
на Стоян му руса косата,
на Стоян му тънки веждите -
Стоян за девойка ще стане!
Че си Стоян премениха
и го на събор изведоха.
Три пъти събор обиколиха,
три пъти се изясно провикнаха:
- Бре гиди, девойка хубава,
каква й тънка снагата,
каква й скъпа дрехата,
какво й бяло лицето,
какви й тънки веждите,
ала й скъпа пахата!
Никой се не нае девойка да купи,
най ми се е наело,
наело едно черно харабче.
Искали и надисквали,
харабче давало и наддавало
и си девойка земало.
Девойка си плаче,
харабче не рачи.
Харабче си в къщи
девойка заведе.
Девойка по двори ходи и плаче
тя си харабче не рачи.
Харабче се чуди и мае
как девойка да си умири,
че я заведе при негово тежко имане
кат се е вечерта, холън, мръкнало,
девойка из къщи навън-навътре излиза,
от къде дружина ще се подаде.
Кога се на горе обърна -
дружина отгоре пристига.
Девойка порти разтвори,
дружина у двори навлезе,
че си харабче хванаха,
че ги Стоян бързо заведе
при неговото тежко имане,
че си на дружина думаше:
- Земайте, кардаш, земайте,
кой колкото може да носи,
земайте и раздавайте
на бедни, голи и боси!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010