* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми са се, прочули,
много големи кярове
там долу, долу в Добруджа
с кум драгоман Неделчо.
Той си е момци събирал
се отбор млади юнаци,
де немат булки да плачат
и немат майки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
долу ми, долу в Добруджа,
а ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили и хайдутували,
никакви кярове немало.
Тръгнат голи и боси,
тръгнат гладни и жадни.
Момчетата се на Неделчо молеха:
- Неделчо, наш войводо,
не щеме ний тука да стоиме,
искаме да се завърнем
по свойте мили домове.
- Всички се при мене съберете,
един ще булка да сториме
и ще го в Сливен изпратиме,
на пашата пари да иска
и ще се надире завърнеме.
Като се всички събраха,
Неделчо за булка избраха
и го в Сливен изпратиха.
Той си при пашата отиде
и се пред пашата разплака:
- Дошла съм, пашо, дошла съм,
ази съм булка под було,
дошла съм да се оплачем
от тоя Неделчо Чолака.
Вчера ми беше сватбата,
всички ми сватбари изколя,
сал мене жива остави.
Като чу пашата тез думи,
а той се люто разсърди,
веднага заповед издава
до неговите гавази:
- Жив Неделчо Чолака хванете
и го при мене доведете.
Остана булка да чака.
Нали ми е пашата свободен,
започна с булче да се шегува.
Булката излезе по-яка
и си пашата пребори.
Нож му на гърди извади
и си на пашата думаше:
- Аз не съм булка под було,
аз съм Неделчо хайдутин!
Я давай, пашо, ключове,
отвори скъпи сандъци,
извади тежко имане,
всичко насред ще делиме.
Отвори скъпи сандъци,
извади пари, жълтици.
Всичко насред разделили,
че се Неделчо завърна
при неговите другари.
На всички им пари подели
и се по домовете завърнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010