* * *

Хайдушка сватба

Пустата слана есенна,
рано ми слана паднала,
на далеч е тя попарила,
на полето тревата,
и на гората листата,
само едно дърво оставила,
дружина да се подслони,
Дойчиновата дружина.
Дойчин дружина продума:
- Дружина вярна, сговорна,
ставайте един по един,
да видим, леле, да видим,
кой има сърце юнашко,
кой има лице моминско.
Него на булка направим,
и при султана изпратим,
да си го тука доведем,
на туй дърво същото,
и тук да го повалим,
че да ни види гората,
че ний сме дружина за нея,
за нея и за туй дърво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010