* * *

Хайдушка сватба

Посъбрал Станко, Станко льо,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
със седем бели байрака.
Един се други питаха -
как ще през Солун да минем?
Станко дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
както се вярно събрахме,
тъй ще се вярно слушаме.
Гледайте, холам, избирайте,
кой има хубост за булка
и други зълви и девери.
Солун със сватба ще минем.
Гледали и избрали,
Станко за булка избрали.
Като през Солун минаха,
зълвенско хоро играеха.
Пустите моми солунки,
те се на хоро улавяха,
улавяха и се пущаха,
една си друга думаха:
- Какви са зълви и девери,
твърди им ръце, корави?
Пашата хабер изпрати,
сватбата в Солун да възпрат,
булка при паша да иде,
да му ръката целуне.
Сватбата в Солун възпрели
и булката при паша завели.
Нали е турска хамуджа,
черно си кафе пиеше.
Булка му ръка целуна,
малко са назад отдръпна,
булски си дрехи подигна,
извади сабя френгия,
на паша глава отряза
и се изясно провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
бягайте, холам, тичайте,
кой дето види да бяга!
Ний ще се сберем, посберем,
на връх на Стара планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010