* * *

Хайдушка сватба

Къде се й чуло, видяло,
сред зима гърмот да гръмне, (2)
сред лято бял сняг да вали,
на гора шума да изгори
и на полята тревата.
Петстотин млади юнаци,
те да се чудят и маят
как ще границата минат,
в друга държава да идат.
Стойко им байрактарина,
той на дружина продума:
- Двама в София да пратим,
да вземат нужно за сватба,
за булки, зълви, девери!
Ходили и се върнали.
Вземали нужно що трябва,
Стойко на булка сторили,
Вълчан ми младоженека,
свирки, тъпани гръмнали,
през поля, равни друмове.
Така са София стигнали,
голямо хоро завили.
Излезли са софиянки,
на хоро да поиграят.
Тъй са София минали,
и никой си ги не познал.
На край София срещнали
едно ми черно циганче.
То си Стайко познало,
право при паша отиде
и на пашата продума:
- Ах, гиди, паша ефенди,
видя ли, холан, таз сватба,
що през София премина?
Таз не е сватба истинска,
този е Стайко войвода
с негова вярна дружиа.
Паша гавази изпрати,
по-бърже сватба да стигнат,
па назад да я повърнат,
при паша да я заведат.
Стигнали и я върнали,
сватба при паша водили.
Булката върви най-напред.
Паша на булка продума:
- Булке ле, млада, хубава,
аферим, булка, машала,
я си полата подигни!
Ако си, булка, ти женско,
дарба ще те надаря,
ако си, булка, ти мъжко,
главата ще ти отрежа!
Булката бавно пристъпи
и си полата повдигна.
Кат си полата вдигаше,
остра си сабя извади.
Додето дума издума,
на паша глава отсече,
глава на сабя набучи
и на дружина продума:
- Напред, юнаци, спокойно,
сметките да си разчистим,
смърт или българска свобода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010