* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло, видяло,
сред лято слана да падне
между Петровден и Илинден!
Голяма слана паднало
между Петровден и Илинден,
я че си холам сгорила
на момински градинки цветята
и на полето тревата,
и на гората листата.
Събрали ми се, събрали
Вълчан и Стойко двамата
и Радко байрактарина,
Стайковата вярна дружина,
от триста млади момчета
във тази гора зелена.
Вълчан на Стайко думаше:
- Стайко ле, стара войводо,
станало й девет години
откак сме, холам, излезли
из тези гори зелени -
таз година, холам, десетата, (2)
никой зян от нас не стана.
Таз година, холам, ще отидем
в София, града голяма,
пашовска хазна ще оберем -
там може зян да станеме.
Вълчан на Стайко думаше:
- Стайко ле, стара войводо,
със план в София ще влезем
пашовска хазна да оберем -
ще вдигнем сватба голяма
от нашата вярна дружина.
Издели Стайко, отдели
дванайсе умни момчета,
в София да ги изпратим,
пазарлък да ни пазарят,
пазарлък, холам, за сватба -
дванайсе ата хранени,
много чеизи за булка
и червена вала за було.
Издели Стайко, отдели
дванайсе умни момчета,
че ги в София изпрати
пазърлък да ми пазарят,
пазърлък, холам, за сватба.
Кът им пазърлък донесаха,
Стайко на Вълчан думаше:
- Вълчане, умна войводо,
ще видиш, холам, в дружината
всички подред изгледай
кой има лице моминско,
кой има вежди сключени,
кой има сърце юнашко -
него щем булка направим.
Че втиде Вълчан в дружината,
сичките подред прегледа -
сичките бели й червени,
сички им вежди сключени,
сичките мязат на моми,
ала им мъжки сърцата.
Вълчан се назад повърна
и си на Стайко думаше:
- Стайко ле, стара войводо,
сичките подред прегледах -
сичките са бели й червени,
сичките мязат на моми,
сичките им вежди сключени,
ала им сърца, бре, мъжки!
Ти имаш лице моминско,
ти имаш вежди сключени,
ти имаш сърце юнашко -
тебе ще булка направим.
Я се облечи, нареди,
с хубави дрехи момински,
и червена вала прибули,
аз ще те сватба наредя.
А че се Стайко облече
с хубави дрехи момински
и червена вала прибули.
Вълчан си сватба редеше.
Издели Вълчан, отдели
трийсет момчета за зълви,
още ми трийсет за девери,
а останалите му бяха
кумове, още сватове -
Вълчан ми беше баш кума.
А че за София потеглиха.
Като София наближиха,
гайдата силно запищя,
зълвите, холам, зайграха.
Като София наближиха,
от София града голяма
мало и голямо излизаха:
Софийски моми хубави,
и млади булки изгледани,
и стари баби сбутани -
сичките сватба срещаха.
Като до София втидаха
гайдата на хоро засвири,
зълвите хоро заиграха.
Като се хоро позапря,
булката бакшиш искаше.
Като се хоро позапря,
Софийски моми хубави,
и млади булки сгледани
на купченки се купеха
сички са чудом чудеха -
какви са, холам, тез зълви -
твърде им яки ръцете,
пръстени от моми вземаха.
Вълчан на Стайко думаше:
- Сега ще в София да влезем,
при пашовска хазна ще втидем,
при пусто, хитро хазначарче,
хитро ми, жълто еврейче.
Като при хазната отидем
гайдата силно ще свири,
зълвите, холам, ще играят,
а пък ти бакшиш ще искаш
от пусто, хитро хазначарче.
Останалите кумове и сватове,
хазната, Стайко, ще оберат
и тъй ще се назад повърнат.
А че при хазната втидаха.
Гайдата силно запищя,
зълвите, холам, заиграха,
булката бакшиш искаше
от пусто, хитро хазначарче.
Останалите кумове и сватове,
хазната, холам, обраха
и тъй се назад върнаха.
Докато от София излязат
на пашата хабер довтаса,
че му й хазната обрана.
Тогаз се паша угади -
каква е била сватбата.
Пашата гавази повика
и на гавази думаше:
- Бързо, сватбата стигнете
и на баш кума кажете -
сватбата назад да върнат,
от мене бакшиш да вземат.
Гавази сватба стигнаха
и на баш кума казаха.
Вълчан се, холам, угади
какъв ще бъде бакшиша
и си на Стайко думаше:
- Стайко ле, мой братовчеде,
хай, да се назад повърнем,
да видем, холам бре, Стайко,
какво ще сторим, направим
със това куче краставо.
А че се назад върнаха
и при пашата втидаха.
Докат при паша отидат,
пашата беше приготвил
три хиляди турци войници -
сватбари да си заловят.
Като при паша втидаха,
гайдата свирна, запищя,
зълвите, холам, заиграха,
булката бакшиш искаше
от тази паша Софийска.
Паша на булка думаше:
- Булко ле, млада гяурко,
я си валата повдигни,
аз да те вида в лицето,
дали си бяла й червена,
каква си, холам, гяурка?
Булка на паша думаше:
- Пашо ле, пашо афенди,
как смееш, пашо да кажеш
тез думи, холам, бре пашо,
на българска булка под було?
А че таз млада гяурка,
под тези дрехи момински,
изтегли сабля френгийка -
на паша глава отряза.
А че се назад повърна,
и си сватбари отдари -
чеиз и бяха пушките,
и тънки сабли френгийки.
Докато от София излязат -
сички са турци изклали.
И от тогаз, холам, до сега -
в София турчин нямаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010