* * *

Хайдушка сватба

Есенна слана паднала,
осланила гора зелена
и на гората листата.
Момчета думат Мартина:
- Мартине, млада войводо,
стана три години ходихме,
никаква кярба нямаме,
цървули ни се скъсаха,
дрехите ни се съдраха...
Мартин на момчета думаше:
- Момчета като вълчета,
ред се по редом редете,
на ред ще да ви изгледам,
кому е тънка снагата,
кому е дълга косата,
кой има лице моминско
него на булче ще сторим,
ще сторим и ще направим.
В Цариград ще идем,
при кадията ще идем.
Момчета думат Мартину:
- Мартине млада войводо,
тебе е тънка снагата,
тебе е дъга косата,
ти имаш лице моминско,
тебе на булче ще сторим.
Сторили и направили,
вдигнали сватба голяма.
В Цариград отишли,
през чершията минали,
булката ръка целува кадию.
Ръка целунал, че са кадия хванали
и го в гората отвели.
Мартин на момчета думаше:
- Сечете шума букова,
кадию дюшек направете,
кадията не е научен
на голата земя да лежи.
И на Кадия думаше:
- Дай биволска кожа жълтици
момчета да си облека -
живота ще ти харижем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010